Голяма част от българите – тези не изучавали немски не разбрахте заглавието нали?:) … защото учените, езиковедите и обществениците след освобождението са са постарали в България да се говори на език използващ думи разбираеми за всички българи – не само от тези завършили даден вид езиково училище или курс.

Днес обаче българинът е забравил тези титанични усилия на учени като проф. Балан да изчистят езика ни от турцизмите и чуждиците. Новата българска „интелигенция“ опитвайки се да надживее комплексите си всекидневно трови езика ни с чуждица след чуждица. И ако е разбираемо и оправдано вмъкването на думи за които в езика ни няма аналози, то напълно необяснимо е заменянето на български думи с чуждици. Особенно активни в това поприще са адвоакти, юристи и така наречените бизнес среди. Напълно невъзможно е да се срещне адвокат който да прави „проверка“, той непременно извършва „дюдилиджънс“. И ако го питаш защо той компетентно ще ти обясни че това дюдилиджънса е не каква да е проверка а особенна, много сложна и темподобни глупости, дотам че наскоро в един вестник даже бяха написали „проверка тип дюдилиджънс“. Какъв триумф за малките душици с дюдилиджънсите!

Особенно изобилни на англицизми обаче са „бизнес хората“. Те по цял ден копват, пействат, моутват, попълват шиитс, имат колс, пишат репортс, буукват флайтс, рентват карс, викат стафа, дринкват по едно и т.н. и т.н. И понеже обичате чуждици, хора от бизнеса ще ви кажа с чуждици – КЕНJA МИ СЕ ОТ ВАС КЕНJА МИ СЕ!

.

*Zahnarzt – зъболекар (нем.)

В тази си част пътят предлага и бензиностанции и крайпътни кафета , планинте са доста зелени и контрастират на изсъхналия каменист пейзаж в Тесалия. В общи линии е приятно да се пътува стига да се кара през деня и да няма голям трафик. При наличие на такъв е ужасно, почти е невъзможно да се изпреварва а тираджиите изобщо не си дават зор да пропускат колоните. За щастие няма български джипове и люлински бекове така че движението е в общи линии културно. Към Йоанина (Янина) вече е пусната магистралата която обикаля града от юг и проблеми с пътя оттука насетне няма. Янина обаче е град който си заслужава да се посети. Това си го бяхме планирали още от преди тръгване и доста време пракарах в търсене на хотели в Интернет, където има само някави умопомрачителни оферти. На място обаче нещата са други. В центъра е пълно с малки хотелчета като тези, където цената е 40-50 евро на двойна стая – с баня, кабелна , климатик и всичко както си трябва. Гръцките телевизии обаче са толкова скучни (нещо като безброй много варианти на Диема и Фолклор Тв) че по кабелната даваха български канали:) А иначе Янина макар и далече от морето има атмосферата на типичен средиземнорски град. Вечер градът е пълен с живот. По главната улица е една върволица от таверни и кафета, места обаче трудно се намират – всичко е фулл. Най-готино е около езерото около което е разположен градът. На крайбрежнта улица има страхотни места за вечеря със супер гледка която за щастие не е включена особенно в цената. Цените по заведенията обаче са по-високи дори от тези в курортите на Лефкада. За един шейк на крайбрежната 7-8 евро си отиват като стой та гледай. Иначе най голямата забелжителност на града е крепостта. Табели към нея има още с влизането в града но и без тях няма как да бъде пропусната тъй като е в самия център на града. Крепостните стени са напълно запазени и реставрирани а вътре е разположен цял квартал от града с магазинчета, калдаръмени улички, хотелчета и бабички и старци седящи на припек и бистрещи политиката. Колкото вечер градът е пълен с живот толкова заспал е през деня, все едно си попаднал в някой провинциален български град чиято популация се труди в Испания. Друго интересно свързано с града е че гъркините тук изобщо не са онези дебелогъзи същества срещащи се на други места. По нищо не отстъпват сръбкините например (е не са като бълагрките, които както знаем са най-красивите на планетата и изобщо във вселената, но то не може всички да са като тях:- чалга стилът все пак има граници)).

След Янина пътят става доста по-приятен – върволици от палмови дръвчета, малки селца, малки бензиностанцийки… и така до Превеза. Там се минава през тунела минаващ под устието на залива Амвракикос – такса 3 евро в една посока. Преди да се мине юг си заслужава и посещението на древния Никополис – голяма част от крепостните стени са запазени и човек може да почувства мащаба на този град. Шосето минава през древния град и голяма част от града е все още неразкопана. Тук таме в церевичака на хората се показават останки от стени и кули. До сегашното селце Никополи, обаче се намира амфитеатърът който е доста добре запазен и определно си заслужава разходката до него. От тук до Лефкада няма нищо заслужаващо си вниманието и след половин -един час сме пред моста на Лефкада. Мостът се оказава корабче което е разположено между сушата и острова и което в определени часове се мести за да даде път на ятите да минат през пролива. Точно отсреща се намира и главният град Лефкада. Малки и изключително тесни улички; централен площад пълен с кафета, играещи деца, загорели чужденци и гръцки пенскионери; крайбрежна алея с множество таверни – това е Лефкада. И магазин на Лидл- доста удобен в случай че искате да спестите някое евро като си готвите в студиото. Плаж града няма. Тоест има нещо подобно на плаж но поради това че градът е разположен в лагуна водате е застойна и даже по нашите черноморски стандарти не става. Това ми беше и първият шок от острова, оказа се че където има поселище (защото освен Лефкада и Нидри останалите трудно могат да бъдат наречени градове) няма плаж, където пък има плаж е толкова стъмно че не става за играждане на какъвто и да е курорт. Самият остров е толкова планински и стъмен че въпреки малките си размери обикалянето му отнема няколко часа и много нерви. И така след като направихме една пълна обиколка се оказа че най- си заслужава да се отседне в Нидри. Курорта е относително голям има доста заведения, магазини за туристи, дискотеки, барове, таверни и рентакар агенции и най-важното свободни стаи. Оттук тръгват и корабите за Кефалония и Меганиси. За плаж обаче градчето не става – такъв просто няма. За сметка на това от другата, западна страна на острова се намират едни от най-яките плажове на Европа. На Порто Катсики, Егремни, Агиос Никитaс водата е толкова синя все едно е разтвор на син камък. Проблeмът е че трябва да се пътува поне един час до Порто Катсики и полвин час до Агиос Никитaс. До Агиос Никитас пътят е добър и не е толкова тежък, до останлите два обаче е ужасен, особено в последната си част след Атани. Това е едно селце разположено на няколко стотин метра над морето откъдето гледката е ей такава

След това пътят става еднолентов, мантинели никакви, отдясно урви и скали – тотален ужас за шофьора. Както знаем обаче в България неопитни шофьори няма и всички са родени състезатели и полубратя на Шумахер поне,така че надали някой този участък ще го уплаши. Плажовете обаче си заслужават всеки сантиметър от ужасното трасе до тях.

интересно нещо са русофилите в България. Каквато и мерзост да направи Русия, колкото и да се омаже с кръв те са готови да донесат от 10 кладенци вода , само и само да  я оправдаят. Още по-интересно нещо обаче са русофилите по форумите. В една от книгите си Сергей Минаев сравнява руския Интернет с Интернат на идиотите и винаги когато чета форумите в бг-нета се сещам за това сравнение. Руската агресия над Грузия за пореден път отприщи бълнуванията на форумните русофили – коментари на дълболко комплексирани  или глупави хора. Глупави – ако лаят по форумите без да са запознати с историята на българо-руската „дружба“ и комплексирани ако въпреки че са наясно с нея продължават проруските си скандирания. За всеки незомбиран от десетилетията  пропаганда на Програма Время  е ясно че последното добро което България е видяла от Русия е Освобождението. Всичко последвало е само и единствено опит за нова колонизация. Но русофилите са наясно с това. Наясно са и че голяма част от тях самите са губещите на прехода. Запада за форумните русофили е символа на собствента им нереализираност и затова те ще го мразят навсегда. За тези комплексирани хора всяко действие срещу този Запад е повод за аплауз и възхищение. Хората които плюеха против САЩ за намесата им Югославия сега открито акламират същото поведение от страна на Русия. Морал и принципи или комплексите на малките, неинициативни, конформистко настроени любители на чалгата псевдопатриоти които знаят че никога няма да бъдат свободни личности. Те винаги обвинявант Запада и прехода за собственото си положение, забравяйки че прехода го правят самите те – и с пасивността си и с примирението си и с оставането си в Бг ако щете. И вместо да търсят възможности обръщат негативизма си към Запада и ценностите му, забравяйки че любимата им Русия не е дала на света нито Интернета , нито свободата да пишеш във форумите. Не случайно  в руските интенет медии форуми просто няма.

от: www.flickr.com/photos/shalvas/

ето и няколко други чиито автори не разбрах кои са:

и не знам за вас но аз нито ще гледам откриването, нито игрите, нито закриването им, няма да си пусна ТВ ако ще и 100 медала да спечели Бг. Много по-достойно е да не се участва отколкото чрез тези игри да се легитимира режима в Китай и престъпленията му.

Влиза  доставчика (Д), следват обичайните свлаки с фризьорките (Ф1 и Ф2).

Д: – Е, кво не моренце нещо няма ли да ходите?

Ф1: – Питай я, питай я къде ще ходи

Д: – Да на ходиш на Фарьорските острови?

Ф1: – Е то там вече не е модерно.

Ф2: – А то и урагана нали иде натам.

Д: – Е то урагана вече мина оттам.

Няма по жалко същество от „софиянеца“ – от този „софиянец“ на който все нещо му е криво, и все някой друг му е виновен. Провинциалистите са му виновни че не си намира хубава работа – не си намира защото е неконкурентоспособен, защото си е мислел че „тати“ винаги ще го урежда и няма нужда да учи и да се ъпгрейдва. Провинциалистите са му виновни че е задръстено, че няма места в детските градини, че е мръстно и темподобни – вионовен е същият „той“, в ролята си на кмет, на архитект, на мениджър и квото още се сетиш което е трябвало да изгражда инфраструктурата на града.

Изключително ми е забавен този „софиянец“ – с невежеството си, с това как възприема един обикновен периферен европейски град за центъра на цивилизацията. И то град в който нищо не се случва – освен гастролите на звездите на 70те естествено – само концерт на Карел Гот и балета на ГДР му липсва че да стане европейска културна столица.

Изключително ми е жал за софиянеца който съжалява живеещите в студентски град. Жал ми е че младостта му си минава във важничене и избиване на комплекси докато провинциалистите живеят. Жалка е непоколебимата му увереност че всяка провинциалистка иска да се омъжи за него и да живее в панелното му жилище или разкапващата се кооперация в центъра.

Жал ми е за човека който така се гордее от от това че се е родил и живее в Кърджали на Европа.

1. С огурцами не трудно знакомиться, огурец можно пощупать в универсаме и заранее узнать, твердый он или нет.

2. С огурцом Вы никогда не обнаружите грязные носки в своем белье.

3. Огурец не сделает Вам подарка на день рождения за Ваш счет.

4. Огурец не будет учить Вас мыть окна, чистить рыбу, готовить бифштекс.

5. Огурец никогда не представит Вас как „просто знакомую“.

6. Огурец не доводит Вас до слез.

7. Огурец не спрашивает: „Я у тебя первый?“

8. Огурец не расскажет другим огурцам, что он у Вас „первый“.

9. Огурец не расскажет другим огурцам, что он у Вас „не первый“.

10. С огурцом нет нужды быть невинной больше одного раза.

11. Огурец не напишет Ваше имя и адрес в мужском туалете.

12. Огурец не потребует, чтобы дома Вы выглядели сексуально, а на людях „прилично“.

13. Огурец не бегает по утрам, не соблюдает диету, не коллекционирует монеты, деньги, подружек, и т.д.

14. Огурец не замечает седину у Вас в волосах.

15. Огурцу все равно, если другие Вас замечают.

16. Огурец не интересуется Вашим возрастом.

17. Огурец не скажет: „От аборта еще никто не умирал“.

18. Огурец не потеряет ключи от Вашей квартиры на футбольном матче.

19. Огурец не станет спрашивать: „А кто говорит?“, когда Вас просят к телефону.

20. Огурец не истратит всю Вашу карманную мелочь на свои сигареты.

21. Огурец не будет читать нотаций по поводу беспорядка в Вашей комнате.

22. Огурец не ревнует Вас к коллегам по работе, зубному врачу или школьному товарищу.

23. Огурец не спросит: „А что сегодня на ужин?“ в тот момент, когда Вы вернулись с работы.

24. Огурец не скорчит кислую физиономию, когда у Вас болит голова.

25. Огурец никогда не скажет: „А что это за хорошенькая девушка гуляет здесь одна?“

26. У огурцов не бывает раздражительности по утрам, и они не возражают против Вашей.

27. Огурцы не бывают ни слишком тупы, ни слишком остроумны.

28. Огурцы не лысеют, не отращивают брюшко, не становятся скупыми к старости.

29. Огурцы не едят сухарей в постели.

30. Огурцы недорого стоят.

31. Огурцы не пристают на улице с приглашением „послушать музыку“.

32. Огурец не превращает Ваш туалет в читальню; не роется в Вашей аптечке без спроса; не оставляет щетины в раковине, золотых колец в ванне; не забывает дернуть ручку унитаза; не мочит сиденье в туалете; не носит нестиранных носков.

33. Огурцу не надо „звонить жене“.

34. Огурец не бросит Вас из-за молоденькой красотки или профессорской дочки.

35. Огурец не играет в рок-группе и не „ищет себя“ до 40 лет.

36. С огурцом Вы не рискует в один прекрасный день узнать, что он женат или симпатизирует Вам, но предпочитает Вашу сестру.

37. Огурец не станет решать Ваш кроссворд чернилами.

38. У огурца не вырастает щетина к пяти часам утра.

39. Огурец не требует от Вас постоянно держать в памяти, где его ключи, спички, тапочки, отвертки, наконец!

40. Огурец не бывает „очень занят“ как раз в тот день, когда Вам привозят телевизор из ремонта.

41. Огурец не вгоняет Вас в тоску рассказами, типа: „А у нас в армии“.

42. Огурец не спросит: „А кто будет сидеть с детьми?“, когда Вы собрались писать диссертацию.

43. Огурец не требует, чтобы Вы нарожали ему много маленьких огурчиков.

44. Огурец не скажет: „Давай пробовать, пока не родится мальчик“.

45. Огурец не требует завтрак в постель.

46. Огурец не читает Ваши письма, дневники и не устраивает сцен из-за прочитанного.

47. С огурцом можно не менять ни фамилию, ни планы на жизнь, ни место жительства.

48. Огурец не попрекает Вас за алименты, которые платит на своих огурчиков.

49. Огурец не станет показывать пыль на шкафу, там, где ее не достать;демонстрировать карате на Ваших полках; ковырять в зубах за столом в гостях; оставлять грязные ботинки посреди коммунальной прихожей; перчить и солить Вашу часть яичницы, утверждая, что „так вкуснее“.

50. Наутро огурец не скажет: „Останемся друзьями“; не предложит вызвать Вам такси; не исчезнет на месяц без всяких объяснений; не скажет Вам, что он „не из тех, кто женится“; не позвонит маме, жене или другу.

51. Огурец не выкурит Вашу последнюю сигарету в 12 часов ночи.

52. Огурец не оставит на шее пятно, которое Вы обнаружите только на работе.

53. Огурец не назовет Вас чужим именем и не скажет „оп-па“ в самый ответственный момент.

54. Огурец не переключит Вашу программу на свой футбол без спроса.

55. Огурец не скажет: „Я всегда говорил, что с короткими волосами ты выглядишь моложе“.

56. Огурец не сообщит, что задержался на работе, а придет с помадой на щеке.

57. Огурец не спросит: „Тебе понравилось? Правда, я лучше, чем он?“

58. Огурцы не интересуются Вашими прошлыми связями и не любят рассказывать о своих.

69. Огурец не скажет: „Займись-ка лучше хозяйством“, когда Вы собрались к подруге.

60. Огурец не скажет: „Завтра не могу, у меня рыбалка“.

61. Бросить огурец – проще простого.

Щрих втори – Internet dummies

бачкам си или си ровя нещо в Интернет и хоп някоя ми се включва в скайпа. Това се случва горе-долу всеки ден. И като културен човек аз и казвам hi или здравей ( зависи колко ме мързи да пиша ). Тя обаче ми отговаря “ kaji ko iska6 4e imam rabota „! Е, аз ли съм те търсил че да искам да ти казвам???!!!!

Изобщо, българската жена в спомената възраст и в Интернет си е същото неприятно парче както и в живота. Live – в някое заведение например, подобен екземпляр ще хвърля белтъци, ще отмята коси, ще гледа като кучето от съседния вход … когато обаче се хванеш на тия сигнали и я заговориш следва неизменното „kaji ko iska6 4e imam rabota „.

Дааа, тя е истинска ценност. Всички женски списания(от ония дето имат по 3 пъти думата „оргазъм“ на корицата си) са и втълпили че колкото по неадекватно се държи с мъжете, толкова повече ще и връзват. Има известна доза истина – ще и връзват ако сваля „дизелаши“ от кварталните кафета и има цици като тия. В общия случай обаче тя не само че няма подобни цици а и се опитва да надскочи аналога си в мъжки вариант – „дизелашите“.

Ако все пак с изследователска настойчивост и мазохизъм продължа разговора следва „ne govora s hora ot internet“. Горкото – то си мисли че в Интернет живеят хора различни от гаджето и, колегите или приятелите и. Нищо чудно да си представя Интерента като американски щат или член на ООН например. Факта обаче че такива жени съществуват и поне по няколко на месец ми пишат показва и че има и мъже които явно си дават бая зор да навлязат в дебрите на празния мозък. Та в крайна сметка пак сме си виновни ние, … зад всяка подобна жена се крие един мъж-смотаняк.

България – добро място за работа

- поредната псевдо-патриотична инициатива, несъмнено резултат на страхотен брейн-сторминг (както обичат да се изразяват „успелите“ ни „професионалисти“). На сайта и www.jobs.bg/bulgaria може да се видят и една камара рапони фантазиращи си на тема “ аз успях в БГ“. Смешки някакви от сорта на:

„Обичам България. Наистина е придизвикателство* да се живее в нея. Радвам се, че съм се родила тук!“

„Според мен само този който не е опитал не е успял в България.“

„Смятам, че България е чудесно място за кариерно и личностно израстване.“

Съгласен съм с голяма част от тях – на такива „успели“ мястото им е точно тука. Нещо повече- всяка сутрин трябва да целуват знамето на тая държава и да ходят да правят серенади на правителствата. С данните които имат в развитите икономики през крив макарон щяха да видят подобни позиции.

Не мога да се съглася обаче заминаването да се представя като предателство или пораженство. Ходил ли е някой от тия измислени мениджъри да се докаже на Запад, да види колко зор се изисква, Много е лесно тука в царството на непотизма да плямпаш глупости. Я иди обаче в конкурентна среда да видим к’во можеш. Знам за десетки фирми например които даже наемат разни школи да им обучават „топ специалистите“ на английски. Един език не могат да научат тръгнали акъл да раздават.

Можещите българи отдавна вече не са в Бг. Български лекари има из цяла Англия например – те нереализирани ли са, неудачници ли са? Извоювали са си уважение и високоплатена работа в една чужда страна. Те ли са неуспялите и пораженците или тези които не са се преборили за нищо през живота си? И ако някой се чувства в Бг като счетоводителка в малко село това си е негов проблем – не искам да ме занимава с комплексите си нито в Интернет нито от телевизора.

Тези дни е излязъл и доклада на Mercer за качеството на живот. София е на 117 място. Много ми е интересно как ще убедиш един човек работещ в Цюрих например да се върне 117 места назад. Може би ще с уличните псета които ще го лаят докато си прави сутрешния крос, или с пенсията от 100 евро която го чака на старини или с несравнимата възможност всеки ден да пътува с часове до работата си, или с прИдизвикателството да се бори с всички братовчеди на работното място, или с несравнимата чалга-мачо култура, а може би с чистотата на градската среда….?

*запазвам оригиналния правопис на авторката

Както си ходиш из София тая пролет и сякаш си в друго време – от стените те гледат Kiss, Def lepard, Whitesnake а сега и Kansas. Все едно си на някаква сцена на забравените. Актуални групи идват веднъж на година, но за сметка на това атавизми колкото щеш.

Даже туропертаорите могат да пуснат и нова оферта на Запад :

„Summer in Bulgaria – all the bands you have missed as a child“

- за пенсионери 25% намаление

- купи 4 билета и спечели безплатни наколенки на Д-р Ливаин за теб и партньорите ти на карти

- томбола преди концерта, 5 фена ще спечелят уникланата възможност да прекарат един уикенд заедно с любимците си в Павел баня