до Лефкада и назад

Разположен на западното крайбрежие на Гърция, Лефкада е единственият от Йонийските острови свързан чрез сухопътна връзка със сушата. Поради ужаса ми от пътувания с фериботи и кораби това до голяма степен предопредели и избора ми да прекараме вакнацията там. И ето ни на път – от София до Кулата нещата си ги знаем. След границата се оказа че гърците са направили част от пътя до Солун през Серес(Сяр) магистрала, така че този път въпреки по-високия трафик е за предпочитане пред пътя през Килкис (Кукуш). Не че пътя през Килкис не става, просто е по-обиколен и минава през много села. За Йонийските острови при Солун се взима магистралата за Игуменица, на табелите на околвръстното на Солун обаче това не е отбелязано и трябва да се следи Едесса. Няма как да се обърка човек тъй като всичко е много добре означено, първо са табелите на гръцки, след това следват на латиница, поставени са на достатъчно разстояние преди самите отконения, така че с малко повече внимание и сме на Egnatia Odos (Εγνατία Οδός) – гръцкият транспоретн коридор номер 2. Започва от Марица и трябва да стигне до Игуменица. Засега е готов до Гревена, но и това не е малко(от Солун до Гревена разсотянието се взима за към час и половина). Магистралата минава през силно пресечен терен и сама по себе си е изключително инженерено постижение. При Козани отляво се вижда и приличащият на фиорд язовир на река Бистрица (Αλιάκμονας, Aliákmonas). За разлика от България на магитралата няма нищо – нито бензиностанций нито места за отдих. Ако ви свършва бензина се налга влизане в разпложените около нея градове. И така стигаме до Гревена- тук магитралата свършва и се налага едно умопомрачително пътуване през Пиндските планини. Все едно да минеш няколко пъти северния склон на Петрохан или Троян-Карнаре. Разликата е само че няма дупки и маркировката е супер. Мантинели има навсякъде и то циментови и достатъчно високи така че да не се виждат урвите над които минава пътя. На много места има площадки за спиране – заслужава си да се спре над Мецово. Гледката към града и долината е невереоятна, архитектурата на градчето е интересна и може да му се отдели някои и друг час стига в колата да нямате плажен маниак броящ всичко освен лежането под слънцето за изгубено време.

В тази си част пътят предлага и бензиностанции и крайпътни кафета , планинте са доста зелени и контрастират на изсъхналия каменист пейзаж в Тесалия. В общи линии е приятно да се пътува стига да се кара през деня и да няма голям трафик. При наличие на такъв е ужасно, почти е невъзможно да се изпреварва а тираджиите изобщо не си дават зор да пропускат колоните. За щастие няма български джипове и люлински бекове така че движението е в общи линии културно. Към Йоанина (Янина) вече е пусната магистралата която обикаля града от юг и проблеми с пътя оттука насетне няма. Янина обаче е град който си заслужава да се посети. Това си го бяхме планирали още от преди тръгване и доста време пракарах в търсене на хотели в Интернет, където има само някави умопомрачителни оферти. На място обаче нещата са други. В центъра е пълно с малки хотелчета като тези, където цената е 40-50 евро на двойна стая – с баня, кабелна , климатик и всичко както си трябва. Гръцките телевизии обаче са толкова скучни (нещо като безброй много варианти на Диема и Фолклор Тв) че по кабелната даваха български канали:) А иначе Янина макар и далече от морето има атмосферата на типичен средиземнорски град. Вечер градът е пълен с живот. По главната улица е една върволица от таверни и кафета, места обаче трудно се намират – всичко е фулл. Най-готино е около езерото около което е разположен градът. На крайбрежнта улица има страхотни места за вечеря със супер гледка която за щастие не е включена особенно в цената. Цените по заведенията обаче са по-високи дори от тези в курортите на Лефкада. За един шейк на крайбрежната 7-8 евро си отиват като стой та гледай. Иначе най голямата забелжителност на града е крепостта. Табели към нея има още с влизането в града но и без тях няма как да бъде пропусната тъй като е в самия център на града. Крепостните стени са напълно запазени и реставрирани а вътре е разположен цял квартал от града с магазинчета, калдаръмени улички, хотелчета и бабички и старци седящи на припек и бистрещи политиката. Колкото вечер градът е пълен с живот толкова заспал е през деня, все едно си попаднал в някой провинциален български град чиято популация се труди в Испания. Друго интересно свързано с града е че гъркините тук изобщо не са онези дебелогъзи същества срещащи се на други места. По нищо не отстъпват сръбкините например (е не са като бълагрките, които както знаем са най-красивите на планетата и изобщо във вселената, но то не може всички да са като тях:- чалга стилът все пак има граници)).

След Янина пътят става доста по-приятен – върволици от палмови дръвчета, малки селца, малки бензиностанцийки… и така до Превеза. Там се минава през тунела минаващ под устието на залива Амвракикос – такса 3 евро в една посока. Преди да се мине юг си заслужава и посещението на древния Никополис – голяма част от крепостните стени са запазени и човек може да почувства мащаба на този град. Шосето минава през древния град и голяма част от града е все още неразкопана. Тук таме в церевичака на хората се показават останки от стени и кули. До сегашното селце Никополи, обаче се намира амфитеатърът който е доста добре запазен и определно си заслужава разходката до него. От тук до Лефкада няма нищо заслужаващо си вниманието и след половин -един час сме пред моста на Лефкада. Мостът се оказава корабче което е разположено между сушата и острова и което в определени часове се мести за да даде път на ятите да минат през пролива. Точно отсреща се намира и главният град Лефкада. Малки и изключително тесни улички; централен площад пълен с кафета, играещи деца, загорели чужденци и гръцки пенскионери; крайбрежна алея с множество таверни – това е Лефкада. И магазин на Лидл- доста удобен в случай че искате да спестите някое евро като си готвите в студиото. Плаж града няма. Тоест има нещо подобно на плаж но поради това че градът е разположен в лагуна водате е застойна и даже по нашите черноморски стандарти не става. Това ми беше и първият шок от острова, оказа се че където има поселище (защото освен Лефкада и Нидри останалите трудно могат да бъдат наречени градове) няма плаж, където пък има плаж е толкова стъмно че не става за играждане на какъвто и да е курорт. Самият остров е толкова планински и стъмен че въпреки малките си размери обикалянето му отнема няколко часа и много нерви. И така след като направихме една пълна обиколка се оказа че най- си заслужава да се отседне в Нидри. Курорта е относително голям има доста заведения, магазини за туристи, дискотеки, барове, таверни и рентакар агенции и най-важното свободни стаи. Оттук тръгват и корабите за Кефалония и Меганиси. За плаж обаче градчето не става – такъв просто няма. За сметка на това от другата, западна страна на острова се намират едни от най-яките плажове на Европа. На Порто Катсики, Егремни, Агиос Никитaс водата е толкова синя все едно е разтвор на син камък. Проблeмът е че трябва да се пътува поне един час до Порто Катсики и полвин час до Агиос Никитaс. До Агиос Никитас пътят е добър и не е толкова тежък, до останлите два обаче е ужасен, особено в последната си част след Атани. Това е едно селце разположено на няколко стотин метра над морето откъдето гледката е ей такава

След това пътят става еднолентов, мантинели никакви, отдясно урви и скали – тотален ужас за шофьора. Както знаем обаче в България неопитни шофьори няма и всички са родени състезатели и полубратя на Шумахер поне,така че надали някой този участък ще го уплаши. Плажовете обаче си заслужават всеки сантиметър от ужасното трасе до тях.