Няма по жалко същество от „софиянеца“ – от този „софиянец“ на който все нещо му е криво, и все някой друг му е виновен. Провинциалистите са му виновни че не си намира хубава работа – не си намира защото е неконкурентоспособен, защото си е мислел че „тати“ винаги ще го урежда и няма нужда да учи и да се ъпгрейдва. Провинциалистите са му виновни че е задръстено, че няма места в детските градини, че е мръстно и темподобни – вионовен е същият „той“, в ролята си на кмет, на архитект, на мениджър и квото още се сетиш което е трябвало да изгражда инфраструктурата на града.
Изключително ми е забавен този „софиянец“ – с невежеството си, с това как възприема един обикновен периферен европейски град за центъра на цивилизацията. И то град в който нищо не се случва – освен гастролите на звездите на 70те естествено – само концерт на Карел Гот и балета на ГДР му липсва че да стане европейска културна столица.
Изключително ми е жал за софиянеца който съжалява живеещите в студентски град. Жал ми е че младостта му си минава във важничене и избиване на комплекси докато провинциалистите живеят. Жалка е непоколебимата му увереност че всяка провинциалистка иска да се омъжи за него и да живее в панелното му жилище или разкапващата се кооперация в центъра.
Жал ми е за човека който така се гордее от от това че се е родил и живее в Кърджали на Европа.
