България – добро място за работа
- поредната псевдо-патриотична инициатива, несъмнено резултат на страхотен брейн-сторминг (както обичат да се изразяват „успелите“ ни „професионалисти“). На сайта и www.jobs.bg/bulgaria може да се видят и една камара рапони фантазиращи си на тема “ аз успях в БГ“. Смешки някакви от сорта на:
„Обичам България. Наистина е придизвикателство* да се живее в нея. Радвам се, че съм се родила тук!“
„Според мен само този който не е опитал не е успял в България.“
„Смятам, че България е чудесно място за кариерно и личностно израстване.“
Съгласен съм с голяма част от тях – на такива „успели“ мястото им е точно тука. Нещо повече- всяка сутрин трябва да целуват знамето на тая държава и да ходят да правят серенади на правителствата. С данните които имат в развитите икономики през крив макарон щяха да видят подобни позиции.
Не мога да се съглася обаче заминаването да се представя като предателство или пораженство. Ходил ли е някой от тия измислени мениджъри да се докаже на Запад, да види колко зор се изисква, Много е лесно тука в царството на непотизма да плямпаш глупости. Я иди обаче в конкурентна среда да видим к’во можеш. Знам за десетки фирми например които даже наемат разни школи да им обучават „топ специалистите“ на английски. Един език не могат да научат тръгнали акъл да раздават.
Можещите българи отдавна вече не са в Бг. Български лекари има из цяла Англия например – те нереализирани ли са, неудачници ли са? Извоювали са си уважение и високоплатена работа в една чужда страна. Те ли са неуспялите и пораженците или тези които не са се преборили за нищо през живота си? И ако някой се чувства в Бг като счетоводителка в малко село това си е негов проблем – не искам да ме занимава с комплексите си нито в Интернет нито от телевизора.
Тези дни е излязъл и доклада на Mercer за качеството на живот. София е на 117 място. Много ми е интересно как ще убедиш един човек работещ в Цюрих например да се върне 117 места назад. Може би ще с уличните псета които ще го лаят докато си прави сутрешния крос, или с пенсията от 100 евро която го чака на старини или с несравнимата възможност всеки ден да пътува с часове до работата си, или с прИдизвикателството да се бори с всички братовчеди на работното място, или с несравнимата чалга-мачо култура, а може би с чистотата на градската среда….?
*запазвам оригиналния правопис на авторката
