Pol_оний

Пол- синът на Гълъбин Боевски ходил на училище с газов пищов. Баща му пък пращал, прислужницата когато преподавателите искат да се срещнат с него. Когато пък училището в крайна сметка решава да премести хулигана почва дебат по ТВ - дали да не останел в старото си училище, да поработи с него психолог и той щял да се оправи. Аз не съм видял някой психолог да оправя такива хулигани, ама айде да приемем че ги има и такива.

Въпросът е не дали това ще се случи, а защо държавата трябва да изземва функциите на семейството. Защо всички трябва да плащат заради това че някои хора са неспособни или нежелаещи да дадат елементарна култура на поведение на своите деца. Приказката за първите 7 години и евентуалната им липса не е случайна фраза. През първите 7 години родителите са основните които трябва да дават позитивен пример на децата си. Те са тези които трябва да създадат базата върху която училищният персонал да продължи да надгражда. (btw, представям си що за пример е видял малкият Полчо).

“Те госпожите ще ги научат” - това пък е отговорът който чувам в редките случаи, когато си позволявам да изкажа мнение относно възпитанието на такива деца - те госпожите сигурно ще ги научат на математика или на химия, но няма как да ги научат на обноски и възпитание ако в семейната среда съществува role -model който да обосновава ходенето на училище с газов пищов.

Родителите на нашето време често обаче изобщо не осъзнават отговорността която която поемат. Децата за много от тях са просто нещо естествено което трябва да има човек след като завърши или средно(респективно “спортно”) или университет или пък се омъжи в София(Германия, Англия, Италия…) - в зависимост от амбицията на индивида.

Често тези деца са и причината за брака и любовта(!?), а не обратното -нормалният резултат на една любов. И съвсем естествено тези деца остават в периферията на родителското внимание. Футболът по ТВ или груповото ходене на СПА с приятелки е за предпочитане пред няколко часа отделени на детето и проблемите му. Най - голямата дивотия от бъдещ родител обаче чух миналата седмица, и то от жена с “вишо”, добра работа и заплата и големи претенции, която възнамерява да роди със секцио в 7мия месец че да не си разваляла фигурата.

- Че що изобщо ще ражда?! Ако сега не може да понесе няколко килограма отгоре как утре ще понесе отговорността по възпитаването на това дете. И какво ще му даде - самота и отчуждение, които от своя страна то ще пренесе върху собствените си деца - просто защото това ще е единственото което то е получило в своето детство от своите родители.

Затова няма нищо чудно че децата ходят с газови постолети на училище, че бият и псуват учителки и т.н. Това е просто началото на разпада на нашето общество- като полония- бързо, необратимо и радиационно. Отчуждението в семейството, незаинтересоваността на родителите, недооценяването на детето често задейства онази верига от реакции която довежда до създаването на келеметата с които всеки ден се срещаме по улиците. А иначе много обичаме да се хвалим че сме много велики,”че на вси славяни сме дали писмо”, че децата ни са най-умни, жените ни най-хубави и само ние умеем да се веселим. Защо ли тогава, като сме толкова велики, не можем да възпитаме децата си, ако не на някаква култура, то поне да не снимат порно със съученичките си и да не носят пищови?