Букурещ ли е новата Ялта?

снимка AFP

Това е въпросът който си задавам днес. От срещата на върха на НАТО единствената полза е че видях бившия дворец на Чаушеску целия в знамена на алианса - само звездата на НАТО върху Кремъл би била по-готина политическа гледка

А иначе срещата очаквано и разкри не особено приятното лице на алианса днес. В Букурещ се срещнаха хора които ако човек ги наблюдава отстрани без да знае какви са, не би си и помислил че са съюзниците в най-мощния военен блок. И това разделение пролича най-отчетливо в отношението към приемането на Украйна и Грузия, по скоро в страха от тяхното приемане. Ръководителите на Франция и Германия за пореден път показаха че са далеч от ролята на европейски лидери - поза която непрекъснато демонстрират в ЕС. Този “европейски мотор”, както обича да бъден наричан, се изплаши от един икономически лилипут - Русия, крепящ нефункционалната си икономика на експорта на природни ресурси. Това че Русия е монокултурна, експортно ориентирана(и то предимно към ЕС) икономика вместо да бъде използвано като предимство, стана повод за страх. “Ами ако руснаците ни попречат на бизнеса или спрат газта?”- и на децата вече им е ясно че няма да я спрат. Ако я спрат просто няма какво друго да продават. Очебиен е примерът с Косово - гръмки думи, много патос и никакви дела.

Оказва се обаче че и едните гневни руски декларации са достатъчни за да уплашат “европейския мотор”. Отказа от ангажимент към Грузия и особено към Украйна е грешка която трудно намира обяснение. Тези европейски лидери много обичат да говорят за критерии, права, ценности - но явно когато стане дума за отстояването им Америка остава сама на масата на преговорите.

Неморален е отказът от атлантическа перспектива единствено поради страха да не бъде разсърдена Русия. Въпросът който витае сега е ще бъдат ли оставени тези държави в една нова, компенсаторна руска сфера на влияние, ще се превърне ли Букурещ за тях в това което беше Ялта за източна Европа?

Освен този страх на “европейските лидери” на конференцията се видяха и още две други неща.

Първото е че колкото и осмиван и окарикатуряван да е президента Буш, сегашната американска администрация единствено има стратегическа визия за региона. Украйна и Грузия са държави с изключително стратегическо значение от военна гледна точка. Евентуалното им членство в алианса и отдалечаването на границите му на изток би отслабило руския интерес и натиск към България. В този смисъл за пореден път американският и българският интерес съвпадат.

Второто е безсмисленото съществуване на НАТО. По ключови въпроси като Афганистан страните отново имаха разногласия - за някой е много удобно седенето в организацията съчетано с отказ от всякакви по сериозни военни ангажименти. Какъв е смисъла от присъствието им, с какво допринасят за колективната сигурност на алианса? Със сигурност Америка обаче все повече ще търси изграждането на “коалиции на желаещите” отколкото да се набутва в натовската бюрокрация и сепаратизъм.

Единственото сигурно след тази среща е че САЩ продължават да бъдат лидерът на запдния свят. Излючително важно е сега да не се надеценява силата на Русия и да не се преповтарят грешките от перида след края на WWII - натискът за приемането на Украйна и Грузия трябва да продължи. Само така би могла да бъде озаптена хегемонистичната, нео-имперска политика на Путинова-Русия в Европа и пост-съветското пространство.