И аз познавам Курти*…за пресата и емигрантите

Събота. Пролетна утрин, седиш си на верандата, пиеш едно дълго нес кафе с много захар, отваряш икономическия седмичник на родината, мислейки си че в такъв прекрасен ден няма какво да ти развали настроението, но явно си забравил какво държиш в ръцете си - българска преса - гаранция за простотии, сервилност и клиентелизъм. В този конкретен случай четеш за някакъв позьор който бил много успешен на Запад ама се върнал от патриотизъм. Историята изобщо не си заслужава коментара - все едно първокласник е съшил ризка в час по трудово, и след това се опитва да я продаде на пазара като конфекция. Като оставим настрана конкретния случай в който PR-a е водещият мотив, по-интерсно е друго - отношението на пресата към емигрантите и в частност към успелите такива. Изключителна рядкост е да се срещне похвално слово за успял българин в чужбина - а примерите за такива с лопата да ги ринеш. Обратното - оди за неупели и завърнали се колкото щеш. И неуспял не е само бедният, неуспял е и този на който в чужбина му липсва чалгата, възможността за евтина показност, парадирането с новия служебен смартфон или second hand car. Но да си тежкар в чужбина е изключително трудно - там такива с часовници от по половин килограм, жестикулиращи като начинаещ артист пред огледалото отдавнa на никой не правят впечатление, но виж да се завърнеш в Сф с легендата за “успехите ти на запад” с “маркови дрехи” от Дубай и поведение тип надрусан HR - priceless.

Защо обаче аз трябва да чета за комплексите на някой си - защото оказва се този някой си е иделаният role model за Бълария. Той ни кара да не се чувстваме посредствени и нереализирани - ето той е отишъл и пак се връща, значи там не струва и ние не сме се пре***ли като си стоим тук. Няма и какво да учим езици или нови умения щото явно и така си може - тоя като е учил та кво, прокопсал ли е ? Преди време в съшия вестник даже имаше статия съмняваща се смислъла да се учи висше образование където 2ма парадираха че не са учили но все пак са успели (бяха управители на нещо си доколкото си спомням - егати успеха). В България лесно се успява значи - едни контакти ти трябват, ама я успей в разитите икономики като си толкова кадърен.

Но по-интерсното е защо един икономически седмичник(който в интерес на истината е класи над останалата преса) държи да изгражда такива фалшиви герои. Успелите емигранти са богатство за България. Успелите ирландски емигранти в много по-голяма степен допринесоха за ирландското развитие отколкото икономическите практики на ирландското правителство. На нас обаче успели емигранти ни не требват - на нас ни дай неупсели такива, да погъделичкат малко илюзьорното ни чувство за значимост и успех. И ако някой все пак не повярва на фалшивия герой - във форума започва една вълна от славословия в стил “и аз го познавам - прекрасен професионалист и патриот… ” и най-странното - почти всички издържани в стила на автора на статията(как уж различни хора пишат в един стил - мистерия )

Докога уж независимата преса ще ни залива с историите на такива измислени “бизнесмени” не е ясно, но със сигурност дотогава моите 2 лв в събота ще отиват за нещо друго.

*Курти е измислен герой, образ-символ на всички връщащи се неуспели